Форум Родителство

Без никак да преувеличавам искам да кажа, че миналата събота беше един от най-смислените и въодушевяващи дни наскоро. Форум Родителство беше организиран от "Горичка" (мои много вдъхновяващи хора) и се проведе в прекрасната зала на Модерен театър, но си мисля, че дори да беше организиран на поляна сред гората пак щеше да е толкова смислено и хубаво. Маги Малеева и Василена Доткова ("Близо до бебето") бяха нещо като водещи и модератори а лекторите... Зорница София, Орлин Тодоров, Виктор Самуилов, Милена Ленева, Иван Игов, Марин Бодаков, Таня Русева, Жюстин Томс, Любов Георгиева, Явор Джонев, Ирина Каракехайова, Миленита. Всеки един от тях донесе на сцената своята аура, разгърна я пред нас и беше искрен - за грешките, плюсовете и минусите, за хубавите и положителни неща свързани с това да си Мама или Татко. Признавам си, че имаше неща които съм чувала и преди или пък такива които зная от собствен опит, но бяха поднесени с такава чистосърдечност и чистота, че попивах всяка дума с вдъхновението на дете пред количка със сладолед. Когато си заобиколен от толкова много позитивни хора, майки, които кърмят бебчовците си без притеснения, и въобще хора, които живеят без комплексите и товара на закостенелите разбирания за родителството и живота ти става някак леко. И вярата, че не всичко в тази зверски объркана държава е загубено и може би има надежда за промяна, се връща....А изводите? Децата ни имат нужда да се изцапат в парка без някой да крещи "Недей ще се изцапаш", да им говорим като на големи защото са ужасно умни и долавят и разбират всяка наша емоция, да са близо до природата, да са близо да мама и татко а не до компютъра, да творят, да играят на воля...имат нужда да са деца. Нямат никаква нужда да ги изправяме пред гостите да рецитират, да ги гоним от масата когато отказват да си ядът зеленчуците, да ги караме да са отговорни и порастнали точно когато им се иска да ритат топка.  А ние трябва да сме малко повече деца и по-малко възрастни (е не винаги :) ) и както каза брилянтният детски писател Виктор Самуилов - всички хора са деца с различен житейски статус и опит. А ето и част от въпросите, който може би е добре да си задаваме и бяха част от рекламната кампания на форума: Защо учим децата си първо да се засрамят а после да бъдат себе си? Защо искаме да се справят с живота сами, но ние решаваме кога да се подстрижат? Защо казваме на децата си, че хората ще им се смеят? Защо децата нямат право на лошо настроение? Защо искаме да мируват, но не ги оставяме на мира?Защо искаме да са самостоятелни, ное епо-важно да не разлеят сок на новата гарнитура? Защо ни е страх, че ако ги слушаме ще ни се качат на главите? Защо наричаме зубренето образование? Защо треперим да не се изпоти детето? Защо хвалим послушни и пасивни и подчинени деца? Защо дядо Коледа носи подаръци само на послушните деца?

от един вдъхновен родител ...

На лов за книги

Както може би съм споменавала и преди една от най-големите ми страсти са книгите. Доста често предпочитам да си купя книги вместо някои женски благини. Така стана и последният път, когато краката ми попаднаха в книжарница. Ще перефразирам една майтапчийска фраза - аз в книжарница = луд с картечница :) Какво да се прави, обичам мириса на хартия, да усещам листовете в пръстите си. За моя най-голяма радост дъщеря ми е много впечатлена от книжките, който и показва мама :)
Особенно обичам кулинарните и детските книги. Никога не спирам да се забавлявам с детските книжки и техните илюстрации. И много често откривам големи житейски истини описани по детски лесно и закачливо. А книгите на кулинарна тематика са другата ми голяма любов :) Дори да нямам време за кулинарни подвизи в кухнята релаксирам с такива описани на хартия :)

И така, при последното ми ходене до любимата книжарница се снабдих със следните книжки :

Кънки на колелца, Леда Милева - прекрасна книжка със стихотворения придружени със сладурски илюстрации

У дома, Макс Лукадо - Макс Лукадо ми е любим с това, че историйите му много, ама много искат да ни направят по-добри. А илюстрациите на Серхио Мартинес са прекрасни.

Jamie's Kitchen vol. 4, Jamie Oliver - това момче е истински факир в кухнята.Обичам го защото никога не се опитва да претендира за велик готвач, но в същото време твори чудеса в кухнята. Обичам го още защото той е готвач с мисия. Има десетки участия във форуми и конференции посветени на правилното и здравословно хранене. В блогът му публикува изследвания и проучвания и учи всеки, който има желание как много лесно може да консумира здравословна храна. Моят любим номер аучен от  него са накъсани продуки за пролетна салата поставени да се джуркат в плик заедно с маринатата и други подправки - прекрасен трик особенно за пикник :

New Concise Larousse Gastronomique -  Официално създадена през 1938 г. книгата е енциклопедия на кулинарията. Тази книга говори сама за себе си...

Пътеводител на добрият крадец (за) Амстердам, Крис Юън - признавам си, че си купих тази книга само заради присъствието на любимият ми град в заглавието и. В последствие се оказа обаче, че е супер интерсен разказ за крадец, убийство и три фигурки на маймунки...

Поезия,Емили Дикинсън - безкрайно нежни, ефирни и в същото време бунтуващи се стихове. Изданието е двуезично, а стиховете са гарнирани с прелестни графики на Цветан Казанджиев. Книгата е едно малко бижу.

Ами май това са новите попълнения в библиотеката ми...а старите...старите "нови" попълнения са една дузина детски книжки спасени от изгаряне в едно парно :)

Прекрасен и слунчев weekend на всички!

Есенен венец и един бухъл

С нескрита тъга констатирам, че лятото си отиде. Беше хубаво лято - топло, цветно както винаги и изпълнено с емоции покрай дъщеря ми. Обичам лятото, но тази година съм си обещала, че няма да тъгувам, и че ще съм позитивна и спрямо другите сезони :) Есента е уникална за мен най-вече с цветовете, които ми носи. Градината ми се преобразява в жълто, оранжево, кафяво, червено. Синигерите, които всяка сутрин храня вече идват по-често защото безгрижното лятно намиране на храна намалява :) Дааа...ще се опитам да не тъгувам за лятото...И понеже ми е есенно ще се включа в редизвикателството на Елшите, което е в унисон с времето :)

Прекрасен есенен weekend на всички :)

А ето и малко вдъхновение от градината ми :)

Мини ремонтът с който се гордея :)

Много отдавна си мечтаех за червени стени у дома. По принцип обожавам жълтите такива, но тъй като почти всички стаи са жълти реших да сбъдна мечтата за червеното :) Купих си латекс, три безсънни нощи боядисване (когато бебка спи) и готово - дневната ми се сдоби с нов цвят :)

От магазин втора употреба си купих разкошни памучни бели пердета и се оказа, че столовете в кухня - дневната ми съвсем не пасват на новичкият стил. На бул. Дондуков има едно магазинче, в което продават платове на парчета а точно когато отидох аз имаше и намаление. Купих 5 метра чуден (поне според мен ) десен за 7 лв и претапицирах столовете :) Две рамки, които пазят любими графики от Созополският пеизаж получиха нов вид с декупаж в подходящи цветове. Целият ми мини ремонт излезна общо: 10лв. латекс, 2 лв. пердета, 7лв. дамаска и три безсънни нощи :) В резултат получих нова дневна, която ме зарежда с положителни емоции всяка сутрин :) Ето и малко снимки

Hope you like it

Before

After

на моите столове

и останалото

Обувчица - картичка за Елшичките

Аз съм много нова в картичкоправенето и мисля, че тази обувчица - картичка ми е най-сложното творение до сега :) Моделът много ми хареса, много ми е нежна тази обувчица :) Мисля да си направя серия, даже цветно си представям едни "Шехерезадести" пантофки :)

Hope you like it :)

Чудеса от...парцали

Както съм споменавала и друг път почти никога не изхвърлям почти нищо :) Това е една идея как да уползотворим ненужни стари парцали или парченца плат. За вътрешният скелет съм използвала намачкани вестници които се сплотяват идеално с С200. Друг вариант е да преобразите една две стари топки за елха, които са ви омръзнали. След като изсъхнат ги облепих с лентички от платове. За по-лесно залепяне може да набождате лентичките с кърфици, въпреки че ивичките топъл силикон ги прихващат на секундата. Аз пробвах с цветни кърфици, които си оставих върху топките за ефект :) Ефектът е дори по-хубав когато късате лентичките а не ги режете за да останат ръбчетата "наръфани". Останалото са подръчни средства и много въображение :)

Надявам се да ви харесат ;)

Приятна и успешна нова седмица на всички

Картичка за приятелче

 

Направих тази картичка вдъхновена от предизвикателството на любимите ми Елшички (въпреки, че моята картичка по скоро се разтваря а не разгъва, но ще чакам тежката им дума) и в последствие реших, че е прекрасен начин да кажа на любимо приятелче, че се радвам че го има :) Надявам се и на Елшичките и на моята любима Ива (обичам те обичам те обичам те) да има хареса :) P.S Предната и задната част са направени от handmade хартия собственоръчно нашарена с любимите ми изсушени макови главички и мастило

Hope you like it...

Едно любимо кътче

Тази година нямах никаква, ама никаква възможност да пътувам, и когато със сестра ми решихме да избягаме от София засиях от радост. Корените на баща ни са от Драганово - село до Велико Търново. Там бягам когато искам да усетя спокойствието и да се синхронизирам със себе си. Там са баба и дядо, там са домашните курабии, домашните манджи, сокът от ябълки и мед. Там е моето спокойствие. Най-любимото кътче на света. Търново за мен притежава тиха и царствена красота. Там сякаш всичко е много живо, цветно. Хората се познават, не бързат (или ако бързат не ругаят, пибиткат, викат). В големият град всичко ми е някак размито - твърде много хора, твърде много мръсотия, нерви, все неща които ме напускат в мига, в който стъпя на Търновска земя :)

Целият род на татко се е занимавал с градинарство, с това се слави и регионът. Всеки двор на село е огромен. Сега беше сезонът на карфиола, сините домати, чушките и бамята. Приказно сладко грозде и късни ябълки. От гроздето баба ми прави вино - кехлибарен бистър цвят, аромат на плодове и мед. От ябълките - сладко и домашно приготвен сок. От всички зеленчуци страхотни вкуснотиики. Цветята в градината са безброй - вдъхновяващо пъстри и колоритни. Бяха извадили големите казани и огромни дървени лъжици и на огъня тихо къкреше лютеница. Дядо всяка вечер носи риба от реката а котката го чака и тихичко мърка.

Дни на радост и вътрешен мир...

And now...home again