Тази година нямах никаква, ама никаква възможност да пътувам, и когато със сестра ми решихме да избягаме от София засиях от радост. Корените на баща ни са от Драганово - село до Велико Търново. Там бягам когато искам да усетя спокойствието и да се синхронизирам със себе си. Там са баба и дядо, там са домашните курабии, домашните манджи, сокът от ябълки и мед. Там е моето спокойствие. Най-любимото кътче на света. Търново за мен притежава тиха и царствена красота. Там сякаш всичко е много живо, цветно. Хората се познават, не бързат (или ако бързат не ругаят, пибиткат, викат). В големият град всичко ми е някак размито - твърде много хора, твърде много мръсотия, нерви, все неща които ме напускат в мига, в който стъпя на Търновска земя :)
Целият род на татко се е занимавал с градинарство, с това се слави и регионът. Всеки двор на село е огромен. Сега беше сезонът на карфиола, сините домати, чушките и бамята. Приказно сладко грозде и късни ябълки. От гроздето баба ми прави вино - кехлибарен бистър цвят, аромат на плодове и мед. От ябълките - сладко и домашно приготвен сок. От всички зеленчуци страхотни вкуснотиики. Цветята в градината са безброй - вдъхновяващо пъстри и колоритни. Бяха извадили големите казани и огромни дървени лъжици и на огъня тихо къкреше лютеница. Дядо всяка вечер носи риба от реката а котката го чака и тихичко мърка.
Дни на радост и вътрешен мир...
And now...home again
Благословен свят и благословени хора...
ОтговорИзтриванеНяма по-красиво място от този дял на Стара планина. Хубави снимки - с настроение, аромати и щастливи мигове.
Прекрасно местенце за разпускане!
ОтговорИзтриванеМного добре описано- усетих аромата на лютеницата... ммммм!!!
Фотоапаратът е откривал мигове и местенца, излъчващи топлина, уют и спокойствие :) Чудесни снимки, излъчващи обич!
ОтговорИзтриванеРадвам се че съм успяла да пресъздам атмосферата защото това наистина са любими мигове P.S Снимките не са с мн добро качество но пък са от сърце :)
ОтговорИзтриванекорените....без техните живителни сокове ни е трудно да вървим напред.Да се докоснеш до магията на дядо и баба...до спокойствието, хармонията...да опиташ гозбите и да видиш милите изстрадали лица! Господи, колко прекрасно и колко ми липсва! Радвай се!
ОтговорИзтриванеТази тераса с наредените над вратата грънци май всеки който е сядал в Стратилат и е имал фотоапарат я е снимал :) Търново е прелестно, а блогът ти много вдъхновяващ!
ОтговорИзтриване