За съжаление на една огромна част от близките ми аз имам една малко странна страст...към това, което хората намират за ненужно и го изхвърлят на кофите за боклук. Е, още не ми се е случвало да си поровя в някоя кофа :), но много 'съкровища' съм намерила подпряни на кофата и чакащи камиона - най-много мразя когато хората изхвърлят книги и винаги спасявам всяка купчинка, която видя. Не мразя когато изхвърлят прекрасни шевни машини от времето на прабаба ми, дървено конче люлка, фенери, глинени съдове, колела от каруци,страхотни ракли от истинско дърво, рамки за огледала направени не от пластмаса а от гипс с позлата, кошници и т.н.т. Тогава не ги мразя защото се появявам аз и си взимам тези красоти а след това.....след това идва най-голямото удоволствие - да си ги реставрирам, да им вдъхна живот и грижливо да им дам местенце в моят дом (без рамката за огледало - нея я подарих на една страхотна моя приятелка). Да можеби къщата ми не е модерна и да, мебелите и аксесоарите в нея не са фирмени, но за сметка на това са уникални, пълни с тяхна си история, минали през ръцете ми...
P.S. Нека всички, които имат ненужни стари вещи се чувстват свободни да ме извикат да си ги взема