Без никак да преувеличавам искам да кажа, че миналата събота беше един от най-смислените и въодушевяващи дни наскоро. Форум Родителство беше организиран от "
Горичка" (мои много вдъхновяващи хора) и се проведе в прекрасната зала на Модерен театър, но си мисля, че дори да беше организиран на поляна сред гората пак щеше да е толкова смислено и хубаво. Маги Малеева и Василена Доткова ("Близо до бебето") бяха нещо като водещи и модератори а лекторите... Зорница София, Орлин Тодоров, Виктор Самуилов, Милена Ленева, Иван Игов, Марин Бодаков, Таня Русева, Жюстин Томс, Любов Георгиева, Явор Джонев, Ирина Каракехайова, Миленита. Всеки един от тях донесе на сцената своята аура, разгърна я пред нас и беше искрен - за грешките, плюсовете и минусите, за хубавите и положителни неща свързани с това да си Мама или Татко. Признавам си, че имаше неща които съм чувала и преди или пък такива които зная от собствен опит, но бяха поднесени с такава чистосърдечност и чистота, че попивах всяка дума с вдъхновението на дете пред количка със сладолед. Когато си заобиколен от толкова много позитивни хора, майки, които кърмят бебчовците си без притеснения, и въобще хора, които живеят без комплексите и товара на закостенелите разбирания за родителството и живота ти става някак леко. И вярата, че не всичко в тази зверски объркана държава е загубено и може би има надежда за промяна, се връща....А изводите? Децата ни имат нужда да се изцапат в парка без някой да крещи "Недей ще се изцапаш", да им говорим като на големи защото са ужасно умни и долавят и разбират всяка наша емоция, да са близо до природата, да са близо да мама и татко а не до компютъра, да творят, да играят на воля...имат нужда да са деца. Нямат никаква нужда да ги изправяме пред гостите да рецитират, да ги гоним от масата когато отказват да си ядът зеленчуците, да ги караме да са отговорни и порастнали точно когато им се иска да ритат топка. А ние трябва да сме малко повече деца и по-малко възрастни (е не винаги :) ) и както каза брилянтният детски писател Виктор Самуилов - всички хора са деца с различен житейски статус и опит. А ето и част от въпросите, който може би е добре да си задаваме и бяха част от рекламната кампания на форума: Защо учим децата си първо да се засрамят а после да бъдат себе си? Защо искаме да се справят с живота сами, но ние решаваме кога да се подстрижат? Защо казваме на децата си, че хората ще им се смеят? Защо децата нямат право на лошо настроение? Защо искаме да мируват, но не ги оставяме на мира?Защо искаме да са самостоятелни, ное епо-важно да не разлеят сок на новата гарнитура? Защо ни е страх, че ако ги слушаме ще ни се качат на главите? Защо наричаме зубренето образование? Защо треперим да не се изпоти детето? Защо хвалим послушни и пасивни и подчинени деца? Защо дядо Коледа носи подаръци само на послушните деца?
от един вдъхновен родител ...
