В самият край на книгата има посвещение: " Ако "
Три чаши чай" ви е вдъхновила и желаете да дадете своя принос ето няколко начина: .....напишете отзив за книгата и го публикувайте в личният си блог" /е една от опциите/. И аз го правя защото това е книга, която успя да ме разтърси емоционално до дъното на душата ми, единствената която прочетох два пъти един след друг и след която все още не мога да започна да чета друга книга. Написана по истинска история, пълна с природата и суровите върхове на Пакистан и Афганистан, показваща различният поглед към една земя свързвана с тероризъм, войни и унищожение. Авторът е основател на действащият и в момента Централно азиатски институт и в "
Три чаши чай" разказва за това как с много, много вяра и упоритост човек може да постигне невъзможното. Ето и част от описанието на книгата. Надявам се да ви плени и да и обърнете внимание. :
"През 1993 г., след неуспешен опит да покори К2, алпинистът Грег Мортенсън попада в едно крайно бедно селце в планинската верига Каракорум. Трогнат от добрината на местните жители, той обещава да се завърне, за да построи училище....През последното десетилетие той построява не едно а 145 училища - главно за млади момичета - в труднодостъпните области на Пакистан И Афганистан....Местните хора го боготворят...Грег Мортенсън продължава мисията си да пропагандира мира...училище по училище."
А ето и част от книгата описваща личният живот на Мортенсън и един от най-любимите ми любовни моменти описвани в книгите който съм прочела :
"-Добре дошъл в живота ми - казала тя, като отдалечила лицето си от неговото и се взряла в очите му.
- Добре дошла в сърцето ми -отвърнал той и я поел в обятията си."
Надявам се ако реште да прочетете "Три чаши чай" да ви хареса и плени също като мен
